Данъци – деклариране на доходи от акции, P2P и крипто

Ако имаме каквито и да е доходи извън заплата от трудов договор, трябва да подадем данъчна декларация за тях като физическо лице и в повечето случаи да платим данък върху тях. Има много различни доходи и много особености, но тук ще говоря предимно за деклариране на приходи от крипто, акции и P2P платформи, като първо ще включа най-често задавите въпроси, а след това и информация за самото подаване на декларацията.

Общи въпроси Кога се подава данъчна декларация и кога се дължи данък печалба? Данъчна декларация се подава от 10 януари до 30 април, като в нея трябва да се декларират всички доходи, които сме получили за ИЗМИНАЛАТА година. Ако доходите ни са единствено от заплата по трудов договор, тогава можем да не подаваме данъчна декларация.Т.е. ако сме купували и продавали акции, продавали сме криптовалути или сме получили доходи от P2P платформи през 2021 година, то трябва да подадем годишна данъчна декларация за физическо лице от 10 януари до 30 април 2022 година.

Ако сме подали данъчната декларация по електронен път, нямаме неплатени публични задължения и платим данъка до 31 март, то можем да се възползвам от 5% отстъпка от дължимия данък.

Мога ли да не декларирам печалба ако не съм теглил пари от платформата? Не. Данък се дължи върху реализирана печалба. Т.е. ако продадем някакъв актив, трябва да си сметнем печалбата, да я декларираме и да заплатим данъка. Няма значение дали сме изтеглили средствата от платформата към наша лична банкова сметка или не. Това важи за крипто, акции, p2p и изобщо за всякакви видове инвестиции. Ако сме направили сделка по продажба – задължително трябва да се декларира, без значение какво сме направили с парите.

Формирам ли дейност по занятие ако правя повече сделки? Този въпрос няма ясен отговор. В пространството се тиражира тезата, че ако сме направили 3 или повече сделки, това вече се третира като дейност по занятие, което значи, че данъкът върху печалбата ни ще бъде 15%, ще се дължат осигуровки, ще подлежим на регистрация по ДДС при оборот над 50 000 лв. и т.н. Това тълкуване обаче произлиза от продажби на недвижими имоти, където и може да има известен смисъл, но няма никаква логика ако сме продали няколко пъти акции за 50 лева или сме извършили няколко продажби в рамките на седмица, но през останалата година не сме имали сделки.

Нещото, което определя дали дадена дейност е по занятие или не, е дали извършваме редовни сделки с постоянен характер, предполагащи намерение дейността да е източник на постоянен доход. Ако е така, например ако търгуваме акции или крипто ежедневно или всяка седмица, тогава дейността ни може да се класифицира, че е по занятие. В противен случай обаче е въпрос на тълкуване. Възможно е НАП да не приеме нашето тълкуване и да заключи, че дейността ни е по занятие, макар и ние да не сме съгласни. Тогава можем да оспорваме решението на НАП в съда и ще се види тяхното тълкуване и решение. Не всяко решение на НАП е правилно спрямо закона, затова ако смятаме, че сме ощетени, трябва да потърсим правата си в съда.

Мога ли да си приспадна таксите по сделките/трансакциите от реализираната печалбата? Не, таксите, комисионите и разходите по сделките не се приспадат и не се признават за разходи. Това е възможно само за юридически лица, но не и за физически. Ако сме физическо лице и извършваме дейност по занятие (редовни сделки с постоянен характер, предполагащи намерение дейността да е източник на постоянен доход), тогава можем да си приспаднем подобни разходи, но тогава данъчната декларация се попълва по различен начин, данъкът върху печалбата е 15% и се дължат осигуровки. Тук разглеждаме опростения пример, при който сделките, които сме извършвали през годината, са единствено по управление на личното имущество, т.е. по-скоро дългосрочни инвестиции.

Мога ли да си приспадна миналогишни загуби от печалбата тази година? Не. Физическите лица нямат право да прехвърлят загуби в следващи години. Това е възможно само за юридически лица.

Трябва ли да декларирам приходи от крипто, ако съм обменял само крипто-крипто и не съм обръщал във фиат? Да. Декларират се всички продажби, макар и да не сме продали за фиатна валута като евро. Ако заменяме биткойн за ETH или USDT, реално ПРОДАВАМЕ биткойн, за да купим другата криптовалута с него. В този случай трябва да сметнем за каква стойност сме се сдобили с биткойна първоначално (преобразувана в лева) и след това да проверим каква му е била стойността в лева, когато сме го заменили за другата криптовалута. Разликата между двете числа ни дава евентуалната печалба, върху която ще се дължи данък. От това следва, че ако сме направили стотици или хиляди заменки, ще трябва да правим изключително сложни сметки, за да видим какъв доход трябва да декларираме, но това е реалността. Ето и цитат от НАП:

Много хора смятат, че тъй като не сме излезли във фиатна валута, то сделките не подлежат на деклариране, но това е грешно. Официалното становище на НАП също е, че се декларират доходите от продажба и ЗАМЯНА на виртуални валути, а ето и конкретния цитат:

„За данъчни цели, доходите от продажба или замяна на виртуални валути са доходи от продажба на финансов актив и следователно са облагаеми доходи, които трябва да декларирате“

„Облагаемият доход от продажба или замяна на финансови активи е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив“.

Мога ли да не декларирам продажба на криптовалута, а да си харча криптото с дебитна карта на Binance? Не. Картата е на наше име, а всяка банкова трансакция (включително и с карта) се пази години наред, така че не можем да останем скрити по този начин. Много хора си мислят, че може да им се размине, но със сигурност това не може да бъде така в дългосрочен план, а никой не иска да му направят ревизия и да плаща лихви за неплатени данъци 5 години назад. Отделно, когато плащаме с карта от Binance, борсата продава част от криптовалутата ни, за да вземе средства за самата покупка. Т.е. при всяка покупка с карта, реализираме отделна продажба и би трябвало след това да сметнем каква ни е печалбата от всяка продажба отделно, което ще направи попълването на данъчната декларация доста трудно и времеемко, затова изобщо не препоръчвам да се ползва карта на Binance. Има и по-добри варианти за крипто карти.

Попълване на данъчна декларация за данъци върху доходите на физически лица Данъчна декларация се подава най-лесно онлайн чрез портала на НАП за електронни услуги. Предварително трябва да сме си изкарали ПИК код за достъп, като това става от териториалното ни поделение на НАП, намиращо се някъде около постоянния ни адрес.

След като имаме код, отваряме портала на НАП за електронни услуги, намираме бутона ВХОД и избираме възможност за вход с ПИК и ЕГН. Въвеждаме данните и сме вътре.

В секцията Подоходни данъци избираме Приемане на Годишна данъчна декларация по чл. 50 и след това бутона Подаване.

В данъчната декларация обикновено се попълва малко обща информация и след това данни за получените доходи от различните източници. Самата система ще изчисли данъка, който ще трябва да платим и няма нужда да го смятаме ръчно. След като сме подали данъчната декларация, в портала на НАП автоматично ще получим задължение, което отговаря на точния данък и което трябва да платим до 31 април.

Деклариране на обща информация Щом отворим страницата с данъчната декларация, първо ще ни се отворят общи указания, които е хубаво да прочетем, за да се ориентираме по-добре. Можем във всеки момент да се върнем към тези общи указания и да проверяме информацията. В лявата част е менюто със съдържанието на различните части от данъчната декларация. Първите няколко полета са отключени, докато приложенията надолу за момента са заключени и не могат да бъдат отворени.

На първо място трябва да отворим Данни за декларатора и да попълним Част І – Данни за данъчно задълженото лице.

Това е обща информация, която обикновено е автоматично попъленена и трябва просто да проверим дали е вярна. Можем да въведем телефонен номер и/или имейл. Ако живеем, работим и плащаме данъци в България, трябва да отбележим, че сме местно лице в поле #7.

Презумпцията тук е, че сме физическо лице, което работи вече някъде на нормален трудов договор и просто имаме допълнителни доходи от различни инвестиции. Ако сме самоосигуряващо се лице според КСО или ако сме безработни и си плащаме сами здравните осигуровки (след като преди това сме подали декларация по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО), трябва да отбележим това в поле #9 или #10, но тогава ще трябва да попълваме и други неща в декларацията, които не са обект на тази статия. В някой момент ще напиша допълнителна статия какво по-различно трябва да направим ако сме безработни.

Можем да пропуснем Част ІІ – Данни за упълномощеното лице или за законния представител, ако си подаваме декларацията лично. След като попълним информацията в тази страница, натискаме бутона Продължи най-долу и ако няма грешки, полето Данни за декларатора в лявата колона ще бъде маркирано със зелена точка.

Част III – приложения към декларацията Тук започва съществената част. Това е мястото, където трябва да посочим кои приложения искаме да попълним, в зависимост от доходите, които сме получавали през годината. Щом отбележим, че искаме да попълним някои от приложенията, те ще се отключат и ще можем да ги попълним с желаната информация.

Ако попълваме декларацията след 01 март, НАП вече ще има информация, получена от други компании и дружества и ще можем да използваме тази информация, за да попълним част от декларацията по-лесно. Това няма да стане автоматично, а ще бъдем попитани дали искаме да използваме информацията, с която разполага НАП и дали да бъде заредена в декларацията. Ако потвърдим действието, това ще маркира някои приложения в Част ІІІ и ще въведе информация в тях. Например ако сме били на трудов договор, то полето за Приложение № 1 ще се маркира и приложението ще бъде отключено и попълнено.

Ако се възползваме от тази функционалност и заредим данните, с които НАП разполага, задължително трябва да прегледаме дали информацията в тях е вярна и да я коригираме ако не е.

Ако имаме доходи от P2P платформи, маркираме Приложение № 6 и евентуално Приложение № 5; Ако имаме доходи от лихви, маркираме Приложение № 6 и евентуално Приложение № 9 (ако са ни удържали данък за тях или част от тях); Ако в края на изминалата година сме притежавали акции на чуждестранни компании, маркираме Приложение № 8; Ако сме продавали акции на борси извън ЕС или на борси в ЕС, които не са от тип „Регулиран пазар“ според директива 2004/39/ЕО, маркираме Приложение № 5; Ако сме продавали акции на борси в ЕС от тип „Регулиран пазар“, маркираме Приложение № 13; Ако имаме дивиденти от чуждестранни компании, маркираме Приложение № 8; Ако сме продавали / заменяли криптовалути, маркираме Приложение № 5. В секциите по-долу има повече информация за декларирането на доходите от въпросните източници. След като сме маркирали някой от приложенията и дадем Продължи, тези приложения ще се отключат за попълване и ще можем да ги отворим от менюто.

Деклариране на доходи от P2P платформи / споделено кредитиране Има няколко вида доходи от P2P платформи, които се декларират на различни места.

Приходи от лихви се декларират в Приложение №6 с код 603; Приходи от бонуси при регистрация (напр. от програми „покани приятел“ или кешбек) се декларират в Приложение №6 с код 606; Печалби и загуби от сделки на вторичния пазар се декларират в Приложение №5 с код 508. Всяка една P2P платформа за споделено кредитиране има страница, в която можем да проверим каква приходи имаме и какви са видовете на дохода ни. В Mintos например, това става от страницата Tax details. Там можем да посочим период, за който искаме справката, като трябва да посочим ЦЯЛАТА изминала година – от 01.01 до 31.12.

Някои платформи показват цялата печалба като 1 цифра. Ако не е раздробена на части, тогава ще я въведем в Приложение №6 с код 603. Ако е раздробена, ще използваме и другите полета и приложения, според вида доход.

Важно е да видим всички приходи от всички платформи, в които сме инвестирали и да изчислим сумата за всяка платформа в български лева и след това да сумираме сумите от различните платформи в лева. При платформите, при които печалбата е в евро, просто трябва да я умножим по 1.95583 и ще получим сумата в лева.

Ако обаче сме инвестирали в платформи, при които приходите са в различни валути от лева и евро, то доста ще ни се усложни работата. В този случай трябва да си изкараме детайлизирана справка и за всеки един получен доход в чужда валута, трябва да изчислим на каква стойност в лева се е равнявала получената сума в съотвения ден. Т.е. ако имаме получени 100 плащания в USD в 100 различни дни, трябва да проверим валутния курс по фиксинга на БНБ за всеки един от тези дни и да изчислим сумата в лева за всеки отделен ден и всяка сума отделно. Затова ако инвестираме в P2P, препоръчвам само инвестиции в български компании и в такива, които оперират с евро, защото изчисленията после стават много по-лесно.

Ако инвестираме в повече от 1 платформа, ще ни бъде много полезно ако си създадем Excel и Google Sheets файл, в който да преобразуваме печалбите от различните платформи в лева, да ги категоризираме по вид (лихви, бонуси, вторичен пазар) и да ги сумираме там, преди да ги въведем в данъчната декларация.

Деклариране на доходи от лихви В някои платформи, например в Interactive Brokers можем да получаваме различни видове лихви. Лихвите там могат да са напр. от тип Credit Interest или от тип Managed Securities Interest (SYEP). И двете излизат в голямата справка в Interactive в секцията Broker Interest Received.

Трябва да се видят всички получени лихви в различните валути и да се изчисли тяхната левова равностойност в деня на получаване. За целта трябва да видим курса към лева за всяка една дата, в която сме получили лихва.

Те се декларират в Приложение №6 с код 603. Ако има и други лихви за тази категория (напр. лихви от P2P платформи), просто ги сумираме и пишем общо число. Ако за част от лихвите имаме вече удържан данък при източника (както напр. Interactive често удържат „20% Withholding tax on Credit Interest“, можем да декларираме този вече удържан данък в приложение №9, Част II, за да не платим данък още веднъж.

Там въвеждаме държавата, после код 603, в колона 4 и 7 (брутен размер на дохода и данъчна основа) въвеждаме цялата сума на получената лихва в лева, в поле 8 (платен данък в чужбина) пишем целия платен данък а в поле 9 и 10 (допустим размер на кредита и признат размер на кредита) пишем 10% от стойността в колони 4 и 7.

Ако попълваме приложение 9, трябва да прикачим накрая и документ с извлечение, което показва платения данък (в Interactive) тази информация я има в секцията Withholding Tax при общата справка.

Деклариране на притежавани акции и на доходи от акции Всяка платформа за търговия с акции има възможност за изкарване на подробна справка за притежавани акции и сделките с тях, така че трябва задължително да вземем тази справка, за да можем да попълним точно информацията в ГДД.

Акции на български компании Не се декларира притежение на акции на български компании. Не се декларират продажби на акции на български компании и печалба от тях не се облага. Не се декларират дивидентите, получени от акции на български компании. Деклариране на притежавани акции Нужно е да декларираме акциите, които сме притежавали в края на годината (31.12). Не дължим данъци за тях заради това попълване, но трябва да информираме НАП за притежанието им. Тук попълваме само акциите, които са били наши в края на годината и не попълваме акциите, които сме закупили, но след това сме продали през годината.

Не се декларира притежанието на акции на български компании, които сме придобили на БФБ. Те са освободени от деклариране.

Декларират се само акциите на чуждестранни компании. В тази категория можете да декларирате и борсово търгуваните фондове (т.н. ETFs). Може да се спори дали трябва да се декларират притежаваните ETFs, но аз съветвам да го направите в секцията за дялове.

Притежаваните акции се декларират в Приложение № 8, Част І – Информация за притежаваните акции и дялови участия в дружества в чужбина.

В таблицата се въвежда държавата, в която е регистрирано съответното дружество (колона 2), броят притежавани акции към 31.12 (колона 3), датата на придобиване на акциите (4), за каква сума сме закупили акциите в съответната валута (5) и на каква стойност се равнява това в лева в момента на покупката (6). Тъй като покупката става в различна валута от лева, трябва да видим какъв е бил курсът на съответната валута в лева според фиксинга на БНБ на датата на покупка, за да можем да попълним правилно колона 6.

Ако имаме акции към една компания, които сме закупили на различни дати, на теория би трябвало да ги декларираме на отделни редове. Т.е. ако сме купили веднъж 10 акции, а след това още 10 акции, трябва да въведем покупките на 2 отделни реда, а не 20 акции на 1 ред. Но много хора ги декларират общо и пишат например датата от последната покупка, а в останалите полета сумират общия брой и общата цена на придобиване.

Деклариране на продажба на акции Нужно е да декларираме акциите, които сме продали през изминалата година. По-важните аспекти са:

Не се декларират продажбите на акции на български компании, които сме търгували на БФБ и не дължим данък върху капиталова печалба от тях. Данък върху капиталовата печалба се дължи ако продажбите са били извършени на борси извън ЕС/ЕИП. Данък върху капиталовата печалба се дължи и ако сме продали компания, която не е регистрирани в ЕС/ЕИП (т.е. ако сме продали акция на Тесла, която се търгува на борсата в Германия). Данък върху капиталовата печалба се дължи ако продажбите са били и на борси във ЕС и ЕИП, ако борсата не е от типа „Регулиран пазар“ според директива 2004/39/ЕО. Продажбите, които сме направили с европейски компании на борси в ЕС и ЕИП на „Регулиран пазар“ се декларират на различно място от тези, които са извършени с „чужди“ компании или на борси извън ЕС и ЕИП и извън „Регулиран пазар“. Стана сложно, знам.

Първо трябва да определеним през какви борси сме търгували тези акции – дали през борси на „Регулирани пазари“ в ЕС и ЕИП (Европейско икономическо пространство) или извън ЕС и ЕИП (или не на „Регулиран пазар“) . Това разграничение е важно, защото ако сме продали акции през борса на „Регулиран пазар“ в ЕС/ЕИП, не дължим данък печалба върху тези продажби, а е нужно само да ги декларираме.

За да определим мястото на сделката, трябва да погледнем извлечението ни от борсовия ни посредник и да видим какво пише за всяка една продажба в полето Exchange, Market или както е кръстено. По-долу можете да видите пример от Interactive Brokers. В повечето случаи ако сделките са извършени с евро, то те ще са на европейска борса, а ако са извършени с долар – на американска, но това не винаги е така. Затова задължително трябва да проверим специално борсата за всяка една сделка. В тази статия има списък на всички борси в ЕС/ЕИП, както и съкращенията им, с които най-вероятно са изписани в платформата и извлеченията. Ако пише OTC, това значи, че сделката е извършена over-the-counter и извънборсово, т.е. не е на регулиран пазар в ЕС/ЕИП. По-долу има извлечение, на което се вижда борсата, на която е извършена сделката.

Важно е да се каже, че дори и борсата да е в ЕС, това не значи задължително, че сделката е извършена на „Регулиран пазар“, т.е. може и да се дължи данък дори и да е търгувана в ЕС. Много хора третират всички борси в ЕС като „Регулирани пазари“, защото е по-лесно, но ако сме търгували американска компания на европейска борса (например акции на Tesla през немска борса), то най-вероятно сделката е извършена извън „Регулиран пазар“ и ще трябва да платим данък върху капиталовата продажба.

Затова би било по-безопасно да правим разграничнието „дължи се“/“не се дължи“ данък не спрямо „борса извън ЕС“/“борса в ЕС“, а по-скоро „борса извън ЕС или компания извън ЕС„/“борса в ЕС и компания в ЕС„.

Т.е. ако сме продали акции извън ЕС или компанията е регистрирана извън ЕС, ще трябва да дължим данък.

В този случай продадените акции се декларират в Приложение №5, Част І, Таблица 2, код на дохода 508. Декларират се само продажби (без покупки).

В поле #3 се въвежда продажната цена, а в поле #4 се въвежда цената на придобиване, но само ако имаме документ, с който можем да го докажем (например извлечение от платформата). Ако нямаме начин за доказването на покупната цена, тогава пишем 0.00 в поле #4. Преди ставаше автоматично, но вече трябва ръчно да сметнем печалбата и да я запишем в поле #5 или ако има загуба от сделката – в поле #6. Останалите изчисления ще станат автоматично.

Ако сме правили повече от 1 сделка, трябва да си сметнем общата сума на продажбите и общата сума на покупките, както и накрая общата сума на печалбата/загубата. Пак повтарям, че трябва да се въведе всичко в лева, така че трябва да видим курса към лева за всяка една дата, в която сме направили покупка/продажба, за да изчисляваме всичко в лева за правилните дати.

Изключително полезно е да си водим информация в отделен Excel или Google Sheets, където да правим преобразуванията от различни валути в лева, както и да сумираме размерите на продажните цени и на цените на придобиване за различните акции.

Продадените акции на европейски компании на борси в ЕС и ЕИП на „Регулиран пазар“ се декларират в Приложение №13, Част І – Необлагаеми доходи, придобити през годината, код 1004.

Тъй като продажбите на акции, които са извършени на регулирани пазари в ЕС и ЕИП, са необлагаеми, много хора предлагат да не се декларират изобщо. Не мога да кажа дали това е правилното решение или не, тъй като не намерих конкретно тълкуване на НАП или становище на някой съд, но тъй като подобно деклариране не води до плащане на данък, аз препоръчвам да се декларират. Така със сигурност „си връзваме гащите“ пред НАП, а и отделно оставяме доказателство, че през дадената година сме получили определен доход. Така много по-лесно ще си докажем доходите след време ако ни направят ревизия.

Деклариране на дивиденти от акции в чуждестранни компании Декларират се само дивиденти от чуждестранни компании. Това става в Приложение №8, Част ІII (доскоро беше IV), код 8141 – Доходи от дивиденти от източник в чужбина.

Попълва се първата секция в таблицата (редовете започват с 1.X), като трябва да въведем всеки получен дивиден на нов ред. Можем да добавяме неограчен брой редове с бутона Добави нов ред.

За наименование трябва да въведем цялото име на компанията, а за държава въвеждаме мястото, където е регистрирана (а не борсата, през която сме извършвали сделки). В полето #5 за код за прилагане на метод за избягване на двойното данъчно облагане можем да посочим 1.

Стойността на дивидента е в поле #6, като трябва да я изчислим в лева, в момента на получването ѝ. Т.е. трябва да видим в каква валута е получен дивидента, да проверим какъв е бил курса към лева в този и ден и да направим изчислението в лева. Ако имаме удържан данък при източника, трябва да запишем удържания данък в поле #9 (пак в лева). Ако удържаният данък е повече от 5% от стойността на дивидента, не пишем нищо повече на този ред. По принцип ако е удържан данък, почти със сигурност ще е повече от 5%, защото само в България е толкова нисък. Ако вече имаме удържан данък (и съответно въведем 0.00 в колона #12), задължително трябва към данъчната декларация да прикачим извлечение от платформата, където може да се види този удържан данък.

Ако нямаме удържан данък, тогава трябва да изчислим 5% от дивидента и да запишем стойността в последното поле Дължим данък. Според мен, ако нямаме удържан данък, то тогава не се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане и в поле #5 можем да посочим и „код 3“, но не мисля, че е фатално да остане и 1. Важното е да въведем правилно дали ни е удържан данък и ако не е – да изчислим 5% от дивидента и да го вкараме в поле #12.

След като сме вкарали всички дивиденти, можем да продължим натакък с бутона Потвърди.

Деклариране на доходи от крипто Тъй като доходите от криптовалути в повечето случаи не се получават в лева, то е много важно да изчислим правилно какви са били цените в лева в дните, в които сме имали някакви сделки (без значение дали покупка, продажба, airdrop, лихва и т.н.).

Т.е. ако сме закупили 5 пъти биткойн на различни дати с долари, трябва да изчислим каква е била цената в лева за всяка една покупка и каква е била стойността в лева тогава. Би било погрешно ако сумираме покупните цени в долари и след това обърнем общата сума в лева, защото през различните дни курсът долар-лев е бил различен.

Друг пример – ако сме депозирали биткойн в някоя платформа и сме получаваме лихва в BTC всяка седмица, би трябвало да вземем подробно извлечение от платформата, да проверим каква е била цената на биткойн в лева във всеки един ден, в който сме получили биткойн лихва и да изчислим стойността за всеки един отделен ден в лева. И чак тогава да сумираме всичко.

Доходи от търговия с криптовалута Доходите от търговия с крипто се въвеждат по същия начин, както и продажбите на акции извън ЕС/ЕИП. Декларират се само продажбите (без покупки) в Приложение №5, Част І, Таблица 2, код на дохода 508.

Същото като с деклариране на акции. Гледаме всеки един ден, в който сме имали покупка, смятаме колко е било това в лева за съответната дата и след това гледаме сумата в лева в на датата на продажба. Ако имаме повече сделки, правим това за всяка една сделка. Накрая сумираме всички левови стойности за покупните и за продажните цени и изчисляваме печалба/загуба.

Ако вече сме въведи нещо с код 508 (напр. за продажби на акции), сумираме стойностите, защото не може да има повече от 1 ред с един и същи код.

Ако трейдваме активно, то преминаваме в „дейност по занятие“ и тогава ще трябва да декларираме в Приложение №2, където данъкът е 15% и ще се дължат осигуровки ако не сме се осигурявали на максималния праг. Тук обаче могат да се приспаднат разходите, които са свързани с дейността.

Доходи от добив / копаене Това е дейност по занятие. Декларира се в Приложение №2, с данък 15% и осигуровки, но можем да приспаднем разходите, свързани с дейността.

Доходи от стейкване / лендинг / Liquidity providing Не е занятие. Декларира се в Приложение №6, Част І, код 603 (както и доходите от лихви от P2P).

Airdrops Те могат да се третират като подарък в натура с маркетингова цел. Декларират се в Приложение №6, Част І, код 606.

Проверка и подаване на данъчната декларация След като сме попълнили всичките приложения, трябва да отворим Част ІV и да проверим дали обобщената информация там е вярна. Това е много важна част, защото на базата на тази информация се изчислява данъка, който ще трябва да платим. Ако всичко е наред – натискаме Потвърди.

Можете да прикачите извлечения със сделките, които декларирте от различните платформи в частта Прикачени документи.

След като сме готови с всичко, натискаме бутона Проверка и подаване. Ако системата засече някаква грешка, ще ни покаже каква и ще трябва да я коригираме. Ако няма грешка – декларацията ще бъде подадена.

Не съм нито данъчен съветник, нито консултат, а споделям единствено личното ми мнение как трябва да се попълни данъчната декларация. За да избегнете евентуални грешки, най-добре да се обърнете за помощ към данъчен съветник.